четвъртък, 11 декември 2008 г.

На Саш

Когато те срещна, приятелко..
Криле порастват ми..
Сърцето ми те разпознава някак си..
и радва се..
В себе си то пази опечатък ясен
на очите ти сини и на усмивката..
Те са винаги там.. и само чакат
да бъдат докоснати..
Събудени, събуждат Любовта.
И ето Те..
уж далече,
а толкова близо..
Ти ме вдъхновяваш,
радостта от живота ти ми връщаш.
Караш ме да искам да направя този свят
по-добър..
с колкото мога..
за Теб.
Защото сме под едно небе..
Твоето щастие
като мое усещам.
Всяка твоя битка,
заедно печелим.
Вътрешно..
сме Едно.
Всяка твоя сълза
от мен е изплакана..
Всяка твоя усмивка
моето лице е огряла..
От кога ли пеем тази песен на Живота
заедно..
Не е важно.
Всеки миг , с теб споделен,
за мен е дар-празник.
Обичам те и те благославям.
Срещнахме се, за да разберем,
че никога не сме се разделяли.. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар