вторник, 16 декември 2008 г.




Отвори се, Сърце..
Съблечи се..
Студът ще се стопи

с разголването.

Помоли се, Сърце.
Гласът ти жадуван
макар и шепнещ
ще бъде чут..
Зарадвай се, Сърце!
Всичко е създадено
за Теб!

петък, 12 декември 2008 г.

Фииууу :)

Ти знаеш,
кой открадна
спонтанността ми на дете.

Ти знаеш,

кой допусна
страховете
да замъгляват
волното ми сърце.
Ти знаеш,
че няма да спра
да се боря за свободата си.
Ти ми напомняш
,
че всички лоши неща
не са мои.

Ти ми помагаш
в тази моя тиха борба.

Ти ме повдигаш,
когато падна
и милваш ме,
когато
сърцето ми плаче..
Ти ми нашепваш,
че болката ме пречиства.
Ти ми даваш увереност,

че вървя по пътя си
и че накрая ще стигна
до оазиса
на
Любовта, Мъдростта и Истината.

Ти ми изпращаш,

ангели, които да осветяват мрака ми.

В сърце превръщам се,
изпълнено със благодарност..

четвъртък, 11 декември 2008 г.

На Саш

Когато те срещна, приятелко..
Криле порастват ми..
Сърцето ми те разпознава някак си..
и радва се..
В себе си то пази опечатък ясен
на очите ти сини и на усмивката..
Те са винаги там.. и само чакат
да бъдат докоснати..
Събудени, събуждат Любовта.
И ето Те..
уж далече,
а толкова близо..
Ти ме вдъхновяваш,
радостта от живота ти ми връщаш.
Караш ме да искам да направя този свят
по-добър..
с колкото мога..
за Теб.
Защото сме под едно небе..
Твоето щастие
като мое усещам.
Всяка твоя битка,
заедно печелим.
Вътрешно..
сме Едно.
Всяка твоя сълза
от мен е изплакана..
Всяка твоя усмивка
моето лице е огряла..
От кога ли пеем тази песен на Живота
заедно..
Не е важно.
Всеки миг , с теб споделен,
за мен е дар-празник.
Обичам те и те благославям.
Срещнахме се, за да разберем,
че никога не сме се разделяли.. :)